Има за какво.
Вчера - прибирам се по "Солунска". Пътьом зяпам по витрините - малки магазинчета за дрехи, сякаш продаващи личния гардероб на отегчената и самотна продавачка. Сториха ми се много - поне 30.
Днес реших да ги преброя - от "Ботев" до "Славейков" - има-няма километър. Заблудил съм се. Не са 30 - 62 (шейсет и две) са! Шейсет и две магазинчета, продаващи обикновени дрешки на бутикови цени (щото нали център - наемът висок). Истинската цена на стоката можем да видим малко преди магазинчето да фалира - скромно маскирана като 70% намаление.
Никой нищо не произвежда. Всеки гледа да докопа два парцала и да ги окачи за продан. Една-две продажби (максимум) на ден, трябва да платят наема, заплатата на продавачката, осветлението, отоплението, аранжирането на витрината и печалбата на собственика.
Как казваше покойната Живка Гичева - "Шъ съ оправим!"
И най-добрият шофьор не е застрахован, че спукана гума или пиян идиот няма да го вкарат в катастрофа, но колкото по-добър шофьор е, толкова по-малка е вероятността да претърпи катастрофа и толкова по-леки ще са последиците от нея.
