На 50 пак играеше съблазнителен чаровник с млади и красиви жени във "Вещиците от Истуик".
На 66 в "Невъзможно твой", докато се любеше с дъщерята, накара и майката да се влюби в него.
Коя актриса би могла да се похвали с такава "вечна" младост на екрана?
ЩАСТИЕ = ----------
ИСКАМ
|
" Еще не вечер " Четыре года рыскал в море наш корсар. В боях и штормах не поблекло наше знамя, Мы научились штопать паруса И затыкать пробоины телами. За нами гонится эскадра по пятам. На море штиль, и не избегнуть встречи. Но нам сказал спокойно капитан: "Еще не вечер, еще не вечер!" Вот развернулся боком флагманский фрегат, И левый борт окрасился дымами, Ответный залп - на глаз и наугад. Вдали пожар и смерть. Удача - с нами! Из худших выбирались передряг, Но с ветром худо, да и в трюме течи. А капитан нам шлет привычный знак: "Еще не вечер, еще не вечер!" На нас глядят в бинокли, в трубы сотни глаз И видят нас, от дыма злых и серых. Но никогда им не увидеть нас Прикованными к веслам на галерах! Неравный бой. Корабль кренится наш. Спасите наши души человечьи! Но крикнул капитан: "На абордаж! Еще не вечер, еще не вечер!" Кто хочет жить, кто весел, кто не тля - Готовьте ваши руки к рукопашной! А крысы пусть уходят с корабля - Они мешают схватке бесшабашной! И крысы думали: "А чем не шутит черт?!" И тупо прыгали, спасаясь от картечи. А мы с фрегатом становились к борту борт. Еще не вечер, еще не вечер! Лицо в лицо, ножи в ножи, глаза в глаза! Чтоб не достаться спрутам или крабам, Кто с кольтом, кто с кинжалом, кто в слезах, - Мы покидали тонущий корабль. Но нет! Им не послать его на дно - Поможет океан, взвалив на плечи. Ведь океан-то с нами заодно! И прав был капитан - еще не вечер! |
" Все още не е вечер " Четири години е обиколил морето ни пират. В битки и бури не са избледнели нашия банер, Научили сме се да оздравее платното И запълване на дупки органи. За нас е преследван от една ескадрила по петите. На морето спокойно, и не се избегне срещата. Но заяви, че капитанът спокойно: "Не е нощ, а не вечер!" Това се оказа встрани флагман фрегата И от лявата страна оцветяват дим, Връщането воле - на око и на случаен принцип. В далечината огън и смърт. Успех - при нас! На най-тежките проблеми са били избрани, Но с вятъра зло, и в багажното помещение на изтичане. Капитанът ни изпраща познат знак: "Не е нощ, а не вечер!" Погледнете ни през бинокъл, тръбите стотици очи И те ни видите от злото и сив дим. Но той никога не ни е виждал Окована с гребла в кухнята! Един неравна борба. Корабът наш lurches. Запиши в душите ни човешки! Но капитанът извика: "за качване! Все още не е вечер, а не сутрин! " Кой иска да живее, който е гей, които не са листни въшки - Подгответе ръцете на меле! А плъх да се махаме от кораба - Те пречат на безотговорно карти! И плъхове, си мислеше: "Но никога не можеш да кажеш на дявола?" И глупаво скочи да избегне удар. И станахме фрегата отстрани борда. Все още не е вечер, а не сутринта! Лице в лице, ножове ножове, очи в очи! За да не получите октопод или рак, Кой е с Колт, който с нож, който е в сълзи, - Оставихме на потъващ кораб. Но не! Те не го изпраща на дъното - Помогнете на океана, поставяйки на раменете си. В края на краищата, океанът го с нас заедно! И капитанът е прав - все още вечер! |
Вечерта дъщерята се обади от конната база - много била уморена, може ли да ида да я прибера с колата. Може - какво друго можех да отговоря, макар, че тъкмо се бях проснал на дивана.
Забравих си мобилния (как съм оцелял толкова години без него). Пристигам. Горният вход затворен за коли. Обикалям базата и влизам през долния. Влизам в конюшнята и я викам по име. Няма отговор. Влизам по-навътре, едно момче почиства бокса на кон:
- Ааа, тя е на кафето.
- На кое от всичките?
- Сега като излезете от входа, и завивате наляво, после в първата улица пак наляво, после...
- Да, да, благодаря - сещам се смътно къде има още едно кафе, освен тези на самата база.
Тръгвам. Завалява дъжд, а не съм си взел чадър. Спирам на 50 метра от кафето - няма места за паркиране. Дъждът се усилва. На вратата на кафето почти се сблъсквам с дъщерята, която излиза. Обръщайки се кръгом, в последния миг мярвам физиономията на момчето, което ме упъти.
- Това момче ли ти каза, че те търся?
- Да и тръгнах към конюшнята.
Докато аз съм обикалял базата с колата, за да стигна до кафето, момчето е притичало напряко и ме е изпреварило, за да ми помогне - да каже на дъщеря ми, че я търся. Ако обаче се бяхме разминали на вратата, тя щеше да отиде да ме търси при конюшните, аз щях да се върна от кафето при конюшните, а тя, като не ме намери там, щеше да се върне да ме търси при кафето и така бог знае колко щяхме да циркулираме под дъжсда - аз с колата по дългия път, тя пеша по прекия.
Понякога е по- добре да не се втурваме да помагаме, ако не са ни помолили за това.
