Магазинчето ни (така се и казва – „Магазинчето”) работи вечер до единайсет. Сигурно ако работеше до 9 всички щяхме да сме си напазарували до осем и половина, но то работи до единайсет и ми се е слчувало да хукна по стълбите в единайсет без пет.

 

Година и половина оставих дъщеря ми сама да разхожда кучето. С възпитателна цел. Спи й се сутрин, закъсняла е вечер... нейна работа – предупредих я, че кучето е отговорност. Е, в „извънредни” ситуации поемах дежурствато като изключение и държах да се знае, че е изключение.

 

След около година реших, че каквото е имала възможност да научи е научила и да продължавам в този дух би било обикновен старчески егоизъм. Поех разхождането в почивните и празнични дни - така и така практически нищо не правя, а тя има ангажименти. Нека се поотпусне.

 

Използвам разходките да пазарувам от „Магазинчето”. Връзвам кучето за оградката на малката градинка по-далече от вратата. Кучето е добро, но хората не са длъжни да го прескачат за да влязат в магазина. Хората обаче много му се лепят. Не знам защо. Нито е красиво, нито особено миловидно. Обикновено помиярче. Може би защото изглежда малко поради размерите си. Или пък защото е чисто бяло... Не знам.

 

Ходят при него и се оптитват да го заговорят или погалят. То, всъщност тя, щото е госпожица, много обича да бъде галено и вкъщи постоянно е из ръцете ни, особено моите, но на повечето желаещи да му се порадват ръмжи  и даже ги лае като настъпва към тях и опъва верижката. Някои се плашат, щото все пак е среден размер и като се озъби е далеко от миловидността на болонка, а повечето ме поглеждат гузно-недоволно „Аз само исках да го погаля, пък то...”

 

Чудя се защо им е толкова трудно да разберат. Красивата жена или красивият мъж, със сигурност биха искали хората да ги забележат и да бъдат благоразположени към тях, но едва ли биха били щастливи, ако всеки който ги хареса на улицата, се хвърли да ги прегръща и целува. Струва ми се, че с повечето кучета е същото.

Тенкс!:))

Без значение как изглежда, никой не обича да бъде притискан!:)

Аз като непоправим "кучкар" и автор на разкази за кучета също съм се чудел.

Кучето има радар. Някои хора не приема. Поне пъровначално, при първата среща.

Хора, които са зли, лоши, не обичат кучеата, кучето улавя това светкавично.Не може да бъде заблудено. Даже да го галиш и да му говориш нежно. Не вярва.

Разбира, че се преструваш и не си истински.

Зщо е така?

Така е. Това е божията програма.

Ти що не спиш? :))))