Всеки човек със здрав разум ще намери десетки доказателства за това. На всички доказателства, църквите предлагат единствено аргумента: "Неведоми са пътищата Господни".
Дали обаче съществува Свръхнещо, което е по-висше от нас и по някакъв начин влияе на живота ни? Убеден съм 99.99%, че не съществува. Най-малкото досега никой не е предоставил сносно доказателство в посока на обратното.
Ако обаче все пак съществува, то връзката между нас и него, в най-добрия случай би била като тази между лабораторните мишки и лаборанта.
Лаборантът не се интересува какво изпитват лабораторните мишки, извън симптомите, които търси в конкретния експеримент.
Отношението на лабораторните мишки към лаборанта, няма за него абсолютно никакво значение.
Експериментите, които провежда лаборантът нямат отношение към съществуването на лаборатроните мишки, а се провеждат с цели, които с нищо не ги засягат.
Хората трябва да живеят до петдесет години. По конституция.
Ще ходят на училище от седмата до шестнайсетата си година, където ще изучават общообразователни предмети. След това ще учат две години в колеж с професионална насоченост, изчистен от ненужните за професията предмети. На осемнайсет ще започват работа като стажанти, с основна задача обучение в професията.
От двайсет до четирийсет ще работят. От четирийсет до петдесет ще са пенсионери. На петдесетият рожден ден ще им се организира пищно тържество и след като си легнат уморени, няма да се събудят повече.
Какви си ползите за хората?
Ще работят в най-активната си възраст, когато имат и желание и енергия да го правят.
Професионалният им растеж няма да бъде затапван от старци, които вече не помнят какво точно работят.
Работните екипи ще се състоят от хора в един възрастов диапазон и между тях ще има повече разбиране и общи проблеми за дискутиране.
Огромното мнозинство от хората ще са практически здрави през целия си живот. Много от тях няма да знаят какво е болница.
Депресиите ще намалеят до минимум.
Жените няма да се превръщат в жалки подобия на себе си, а мъжете – в самоходни топки лой.
Вдовиците и вдовците ще бъдат такива за кратко, а и във възраст, когато практически няма да страдат от самота – най-голямото нещастие на хората от „третата” възраст.
Хората ще се наслаждават на храната до края на живота си, а няма да дъвчат цяла вечер една и съща хапка месо със струващи пет пенсии протези и да си подслаждат с диетични десерти.
Няма да ги мачкат инфаркти и да ги унижават инсулти, алцхаймери и паркинсони.
До края си ще бъдат сред близки и приятели, а не вперили невиждащ поглед в общия телевизор на старопиталището, забравени и забравили.
Какви си ползите за обществото?
Ще има достатъчно работни места.
Пенсиите ще са високи поради намаления брой на пенсионерите и годините в пенсия.
Икономиката ще се развива по-бързо и по-качествено поради по-работоспособната възраст на работещите.
Ще намалее натискът върху пазара за повече стоки, което ще повиши качеството вместо количеството.
Ще се облекчи значително градския транспорт и всички други комунални услуги.
Произвежданата храна ще бъде достатъчно за цялото земно население.
Ще изчезнат по-голямата част от болестите и травмите, традиционно настъпващи след петдесетата година. Ще намалее финансовият натиск върху системата на здравеопазване.
Практически няма да съществува жилищна криза, поради това, че едно трайността на едно жилище ще съответства на няколко поколения хора.
Милиардерите няма да могат да трупат толкова милиарди. Ще ги завещават по-рано на децата си, а те, както показва практиката са най-силни в прахосването на милиардите. Така върхушката от шепа богаташи ще се размие и няма да може да манипулира правителствата в своя полза.
Диктаторите няма да могат да управляват по трийсет-четирийсет години блокирайки развитието на обществото и лишавайки цели поколения от свобода.
Е, кой е ЗА?
Виж жените. Ах, жените! За да ги подредя в някакви категории, ще ми трябва таблица с поне три и половина милиона реда, ако се огранича само до българките. Има обаче една обща характеристика – плът. Мнооого плът! Възрастта почти няма значение – момиченцата са деца, девойките (всъщност откъде започват девойките?) бързат да догонят какичките, какичките (докъде стигат какичките?) са извадили всичко на сергията в дива конкуренция за „купувачи”, а лелките (ако питаш тях такова понятие не съществува) гледат да не изостават, макар че пазвите им вече са заприличали на мачкан лак – не на цвят, разбира се. Бабите – на бабите пък изобщо не им пука какво ще се показва и откъде, стига поне малко да охладят тленната опаковка на душата, която напира да се изпари от горещината.
Гледам всичката тази плът и се сещам… за секс естествено. „Сещам се”, защото отдавна това е престанало да е основната ми мисъл. Сещам се, че отдавна, когато не ми се налагаше да се сещам, това, което се виждаше бяха бедра. За останалото трябваше да се досещаш по формата на опаковката. Е, тогава опаковката рядко лъжеше, да не говорим за съвременните технологии, при които дори на пипане не можеш да си сигурен дали стоката е автентична. Телевизията криеше всичко. На входа на кината стояха строго учителите ни, за да ни предпазят от грозната и травмираща гледка на гола женска гръд, която ако мигаш по-често може и да пропуснеш. Списания – в модните, ако си чак толкова извратен, можеш да се радваш на сутиени, заемащи една трета от торса на моделката и сякаш изковани като рицарски брони, с много тегели, оформящи стандартна островърха пирамида, маскираща всяка естествена заобленост. Имаше едно немско списание „Кино-фото-магазин”. Ако имаш късмет може и да улучиш единствения брой в годината с „актова” черно-бяла снимка на гол женски силует, три-четвърти гръб, контражур.
Да! Нямаше плът. Но имаше фантазия. Имаше магия! И цялото ти тяло се разтреперваше стигнеше ли се до първото копче.
Сега. Сега какво? Сега и да искаш, не можеш нищо да фантазираш. Всичко е пред теб – на мегапикселова снимка и 3D филм, в кината, по телевизията, тапицирало будките за вестници, по билбордове и витрини… и най-много – на живо – в офиса, на улицата, в автобуса – точно под носа ти.
Едно време се виехме като индийски кобри за да надникнем в пазвата на момичето и да видим от къде се разделят гърдите й. Сега, ако не внимаваш, ще видиш точно къде се разделят краката й.
Сексът от повод за убийство и самоубийство, че даже и за войни, стана повод за присмех, ако на 12 още не си се пробвал. При това водещи са момичетата. Минетът от проява на най-дълбока интимност и себеотдаденост или пълна пропадналост, вече е приравнен към целувката без език и приложен самостоятелно, не се брои за секс.
При практическата липса на брак и трайност на „постоянния” партньор по-кратка от тази на чифт китайски обувки, изневярата, от смъртен грях, се превърна в проява на елементарна разсеяност.
И сексът… сексът си дойде на мястото – там където го е поставила изначално природата – като средство (все още) за продължаване на рода и безплатно развлечение извън програмата на Европейското по футбол.
Дори когато говори истината Сергей Станишев изглежда така, сякаш лъже.
Бяха ми попаднали едни книги - мой колега чужденец купил къща барабар с библиотеката, а не бил научен да изхвърля или гори книги. Подари ми ги - за какво са му книги на български. Избрах си десетина, останалите към 400 - не по моята "тематика" - подарих на човека от "Славейков" - може да им вземе някой лев, ако ще и на вторични суровини.
Като ми излезе книжката, минах през "Славейков" - никой не се съгласи да я продава. Попитах и него.
- Няма проблем!
- Колко да ти оставя?
- Остави три. Каква отстъпка даваш?
- Ми разбрах, че била 35%... ти кажи!
- 35% е добре.
Понеже работя наблизо, през обедната почивка минавам често. "Тайно" разглеждам масите му (почти четири) - не виждам книжлето никъде. Питам го:
- Върви ли?
- Ми не - някак набързо смотолевя той.
Минаха два месеца. Днес реших - ще си поискам книгите, уж някой ми ги иска, пък нямам у себе си в момента. Поисках ги.
- Да, да, ей сега ще ги донеса - и хукна към склада си (знам къде е).
Върна ми ги така, както му ги бях дал - "голи". Иначе всички книги, които продава са му в целофан. Не каза нищо и побърза да пита един клиент какво търси. Аз също не казах нищо. Всъщност, казах "Чао!", но той "не ме чу".
