Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Поради залелия ме напоследък спам, коментарите ви ще бъдат публикувани след като ги видя.
Автор: diado Категория: Други
Прочетен: 119767 Постинги: 163 Коментари: 301
Постинги в блога от Юни, 2012 г.
23.06.2012 12:10 - Хомо сапиенс

Лесно се пише книга, трудно се издава, а най-трудно се продава. За да изляза на нула, трябва да продам 140 книги. Викам си: „Колко му е – познават ме отблизо поне 500 човека в София и още стотина в Троян, като добавиш и някой дето случайно може да посегне – ей ти ги 150 книжлета да си оправя масрафа, пък че печалба няма да има, то е ясно”.

 

В Троян едно време имаше три големи книжарници, една още по голяма руска и една за канцеларски материали за капак. В годините на соца от там си купувах книгите, че в София бързо се свършваха. Сега пак са три – едната е коридорче метър и петдесет на четири само за книги, втората е стайче два и петдесет на три за канцеларски материали един рафт с книги, третата е павилион два на два и петдесет с ксерокс, канцеларски материали и един въртящ се щендер с книги.

 

Те хубаво двайсетина от съучениците ми може да си купят книгата от любопитство (”Я го па тоя и той книга написал!”) ама как да разберат, че съм я написал, като не влизат в книжарницата? Една съученичка ми предлага: „Сестра ми се познава с редактора на троянския вестник и ще говори с него да пусне едно съобщение в културната рубрика”. Майка ми обаче превари – тоз същият редактор бил зет на една от малкото и приятелки и съседка. Взехме телефона, обадих му се – „Елате да говорим!”.

 

Отдавна не бях си говорил така с чужд човек. Уж влязох за пет минути с очакване да ме пуснат по късата писта, а като се разприказвахме, отиде повече от половин час. Оставих му книжката да прецени става ли за обнародване или не. На другия ден ми се обади тъща му – прочела книжката вечерта на един дъх – много й харесала. Рекох си – може и да се подкваси морето.

 

Прибрахме се в София, мина месец, попоглеждам нетското издание на вестника – пише си културни новини, ама моята литературна изява я няма никаква. Рекох си: „Ще му се обадя на редактора, да ми каже: „Абе… то… нали разбираш…” та да знам да не чакам да се върнат задянатите”.

 

- Добър ден, обажда се В. В.

- ???

- Спомняте ли си?

- Бе нещо ми се мержелее…

- „Дядови деветини” – книжката…

- Аааа, да! Здрасти!

- Ами нали говорихме нещо да пуснете във вестника…

- Да, да… аз я прочетох. Много е готина. Даже я дадох на едни приятели, пък те на едни други… жъне успехи!

- Бе тя хубаво жъне, ама аз нищо не вършея – в книжарницата не се е продала и една бройка, аз се надявах на вестника…

- Да бе, ще напиша, ама имах много ангажименти тука… едни политики… абе…

- Ако нещо не става или не ви пасва на профила…

- Как бе! Много си е готино книжлето, пък и местен автор. Ще го пусна… тук… другата седмица, най-късно по-другата.

 

От тогава минаха три седмици.

 

Седя и си мисля. Ако не е искал да се занимава, да беше ми казал веднага. Ако пък сериозно е решил да пише, като е бил зает толкова време, що не ми се обади? И друго – чел книжката, готина била, та чак я дал на приятели, пък те на други приятели, ама името ми нищо не му говори. Да е овчар или дюлгерин (моите уважения) ама той вестникар, чак пък такава къса памет да има. Ако пък всичко това за жетвата е измислица, за чий са му тези съчинения?

 

* * *

 

Пишех в едни клубове. Сега рядко влизам. Преди повече от две седмици намирам бележка от една клубарка, с която само бегло сме си разменяли реплики във форума: „Писах ти и в една тема, ама не знам колко често влизаш, та за по-сигурно и на бележка. Мой познат има сериозен проблем, можеш ли да помогнеш?” Беше към дванайсет вечерта и отворих сайта точно преди да си легна, ама въпросът е спешен – пиша две страници - какво мисля, че е добре да се направи, какво мога аз конкретно да помогна – човекът е от провинцията, мога да го взема от гарата и да го водя по лекари, питам какво друго мога да направя, пускам отговора и … тишина. Ден, два, седмица. Притесних се да не е станало нещо лошо. Пиша втора бележка: „Получи ли ми отговора?”. Пиша в темата: „Пратих ти отговор на бележка”. Тишина. На десетия ден получавам бележка: „Сега влизам. Ще ти пиша на мейла”. От тогава мина повече от седмица.

 

* * *

 

В отпуск съм една седмица. Потягам къщето в Троян за старини (кой ли пък ще ги доживее тези старини). Във вторник се боря със смяна на тоалетната чиния. Викам си – за петнайсет минути работа. Ядец! Чинията не е завинтена в пода с два винта върху гумена подложка, а е… бетонирана! Разбих я на парченца колкото цигарена кутия, но основата не мърда. Баща ми изглежда я е ползвал за противоземетръсна шайба. Изсипал две кофи як бетон и я нагнездил отгоре като калъп – бункерите на албанците ряпа да ядат. Тъкмо в разгара на битката ми звъни телефонът. Колега от Ериксон, където работих до преди пет-шест години, дето не съм му чувал гласа откакто напуснах. Да съм му помогнел с едни въпроси.

 

 

- Добре, ама сега се боря с една тоалетна…

- Аз само да ти кажа за какво става дума – нещата са във връзка със сегашната ми работа, но са за друга дирекция.

- Виж, това не е по моята част – трябва да пишеш на…

- Може ли само да ти продиктувам въпросите, много ми е важно.

- Добре, прати ми ги на мейл, че сега наистина не мога да мисля.

 

След час съм приключил с тоалетната и отговарям на въпросите му, зададени от някаква чужда фирма на английски. Направо попълвам отговорите в неговата таблица на английски да не се мори да преписва и превежда. Гледам да съм подробен и изчерпателен, щото ги знам тези фирми как работят. Пращам мейла и… познахте – тишина.

 

Ден, два, три – викам си може да е заминал командировка в Занзибар и там да няма нет. Днес му звъня:

 

- Получи ли ми мейла?

- Да, да, още във вторник. Благодаря!

- Ми да беше потвърдил. Понякога служебните сървъри не приемат мейли от Гугъл, може аз да си мисля, че съм ти отговорил, пък ти да не си го получил.

- Аааа, няма проблем. Аз ако не бях го получил щях да ти се обадя.

 

***

 

Бачкам си, но нещо все ме гложди – аз ли нещо не разбирам, остарявам ли, „времената ли са такива”, но все по често се връщам към старата си мечта – да си направя една колибка на баира, далеч от хомо сапиенс и да си общувам само с другите видове – те нито искат, нито обещават.

 

Категория: Други
Прочетен: 532 Коментари: 2 Гласове: 4
Последна промяна: 24.06.2012 21:04
Почина Валентина Крушкина. Мила, симпатична, добра жена, доколкото мога да чета по снимка. Сигурно има съпруг, деца, майка и баща, брат или сестра... Отишъл си е един средностатистически добър човек. Мир на праха й!

Но си мисля. Колегите й направиха за нея кампания. За набиране на средства за лечение в чужбина. На всички им е абсолютно ясно, че лечение в този случай няма, но човекът ни е мил - приятел, роднина, колега - да направим каквото можем, пък то ще стане както ще стане.

До тук добре. Но колцина от 30-40 хилядите раково болни, които умират у нас годишно, имат късмета да работят в телевизия? С какво останалите заслужават по-малко съчувствие и помощ от Валентина? Защо колегите й не платиха за кампанията в друга телевизия, а я направиха "безплатно" в тяхната си. Ще кажете какво толкова, като са оповестили проблема - има ли са възможност, направили са го. Да, но това е малко "помен с чужда пита", защото минутите "реклама" (а килипът се излъчваше многократно) в телевизията струват хиляди, а специално БНТ се спонсорира от държавата, т.е. от нас. Ще рече благотворците са взели от нас, за да демонстрират съчувствието си към своята колежка.

А ако майка ми беше в същата ситуация, щеше ли да се съгласи БНТ да ми подкрепи една събирателна кампания безплатно? А за нечие "чуждо" дете, ще го направи ли? "Да, да - правили са го и за "чужди" деца" - ще ме скастри някой. Дали? Надали. Защото и тези единици чужди деца, за да се доберат до ефир, са се оказали близки или познати на някой от тези дето държат кранчето на телевизора.

Това обаче, е само половината от терзанията ми. Да хвърлим поглед към събраните пари. Къде отиват? Как се използват? Знаят малцината, които са най-вътре в събирането. Събираме не в обща каса за всички болни, а за конкретното лице Х. Да, ама колко пъти тъкмо се съберат 50 000 и лицето Х почине. Къде отиват тогава парите, събрани за него. В най-най добрия случай би трябвало да отидат за друг нуждаещ се, ама аз поне не съм чувал да съобщят: "Лицето Х почина и парите събрани за него ще бъдат използвани за лечение на лицето Y". Вторият най-добър случай е парите да отидат за подкрепа на семейството на лицето Х. Добре, но ако това семейство по принцип е заможно, трябва ли тези пари да отидат за тази цел? А тези бедни семейства, в които единствено работещият мъж е починал? Какво ще получат те? Нищо!

И това не е всичко. Да речем, парите са събрани, лицето Х е още живо, великият германски, или турски, или израелски доктор се е съгласил на "животоспасяващата" операция. И ми изниква въпросът - абе защо една такава операция струва 50-100000 лева? Кое й струва толкова? Със злато да го инкрустират пациента, пак няма да излезе толкова. "Бе те и медикаментите са скъпи, ама тези доктори-корифеи са най-скъпата част - взимат 30-40-50 хиляди за операцията". Ааааа, схванах. Значи ние събираме тук стотинки и левчета, за да може  някой доктор-корифей да си купи нова вила на Канарите с три, а не с два басейна.

Е, в такъв случай, много, ама МНОГО ви моля - НЕ СЪБИРАЙТЕ ПАРИ ЗА МЕН от каквото и да съм болен!

PS Току-що ми щукна още нещо.

Жена ми няма да ми позволи да го направя за нея, нито пък аз бих й позволил да го направи за мен, но за което и да е от децата ни, при нужда (да не дава Господ) бихме продали цялото си имущество, за да им помогнем да оцелеят.

Чудя се колко ли от близките на тези, за които се събират помощи, са се лишили дори от автомобила си, преди да протегнат ръка за чужди пари. Чувал съм друго - че някои от тях си купуват с част от събраните пари автомобил "за да са по ефективни в помощта си към близките си".
Категория: Други
Прочетен: 984 Коментари: 4 Гласове: 8
Последна промяна: 19.06.2012 19:00
11.06.2012 22:47 - Предпочитания
Имаше един много стар виц:

Двама младежи си пият питието и си говорят за завоеванията сред жените. По някое време единият предлага:
- Хайде стига сме говорили за жени. Дай за нещо по възвишено... за музика например...
- Дадено... Миналата вечер, след концерта, забърсах оная младата виолончелистка...

Гледам това клипче и се хващам, че всъщност предпочитам момичето да си свири на саксофона (ако ме разбирате) и да си е красиво облечено.


Категория: Други
Прочетен: 296 Коментари: 0 Гласове: 2
07.06.2012 21:28 - Магия
Да четеш книга от автор, когото познаваш лично, е като да гледаш фокус, чийто секрет знаеш.

Може да ти хареса, може да оцениш майсторското изпълнение, но магията липсва.
Категория: Други
Прочетен: 502 Коментари: 0 Гласове: 7
Търсене

За този блог
Автор: diado
Категория: Други
Прочетен: 119767
Постинги: 163
Коментари: 301
Гласове: 449
Архив